По време на есенната ваканция (от 31.10.14 г. до 02.11.14 г.) ЮТК „Самодивец“ организира за нас, учениците от СОУ „П. К. Яворов“, тридневна екскурзия в района на Габрово. Проявата съвпадна с неблагоприятните метеорологични условия в цялата страна, но студа, снега и мъглата не ни уплашиха. Смело се включихме в първата за тази година проява на обновения клуб по туризъм към училището ни.
През първия ден от екскурзията посетихме Архитектурно-етнографския комплекс “Етър”, който е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. В АЕК “Етър” не само се съхраняват народните традиции, но и всеки от нас може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит.
Пътешествието ни продължи с посещение на пещерата „Бачо Киро“, която е в близост до Дряновския манастир. Научихме, че температурата във вътрешността на пещерата е постоянна — 13 градуса, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра. Интересни за нас бяха карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е “Чистилището” – нисък, трудно проходим коридор с размери 60х40 cm, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек. Много от нас минаха през този тунел и „пречистиха греховете си ☺“.
На път за хижата се отбихме и до село Боженците, което е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектура от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.
В късния следобед бяхме посрещнати от любезните домакини на хижа „Узана“. В хижата имаше много добри условия за живот. През цялото време беше топло и уютно, а в кухнята по всяко време можехме да си поръчаме билков чай или топла гозба. Хижарите ни посрещнаха с хляб и сол и през цялото време ни обгрижваха с много внимание и любов. Вечерите си организирахме различни весели и игри и дискотека.
През втория ден на екскурзията проявихме туристическите си възможности. В гъста мъгла и сняг успяхме успешно да покорим връх Шипченски Исполин – 1524 м.н.в. Това се случи и благодарение на нашия водач Иван Мечев, който въпреки затруднените условия не се отказа, намери вярната посока и ни заведе на върха, където мъглата се вдигна и пред нас се разкриха приказни гледки към най-високите части на Стара планина. Въпреки силния вятър на върха всички с чувство на гордост се надпреварвахме да си правим снимки с националния флаг. Най-емоционално за нас обаче беше слизането от върха. Тъй като много се пързаляше и беше почти невъзможно да се върви, момчетата правеха пързалки, а момичетата се спускахме с дъждобраните надолу. Доволни и мокри до кости се прибрахме в топлата хижа. След кратка почивка, игри на закрито, поотпочинали, се отправихме към Географския център на България.
През третия ден изкачихме връх Шипка – 1326 м.н.в., където отдадохме почит на загиналите за Свободата на България.
На прибиране, в гр. Казанлък подкрепихме момичетата от ВК „Яворов“, които имаха турнир. Победата на малките волейболистки допълни нашето добро настроение.
Цялата екскурзия можем да я наречем „снежна приказка“, защото изживяхме три приказни дни сред невероятната снежна природа на Стара планина.
Така поставихме успешно начало на туристическата година на ЮТК „Самодивец“.
