Автор: Недка Петрова
Снимки: Дончо Дончев
На 11.11.2026 г. от 13,30 ч. пред внушителния Войнишки паметник на алея „Възраждане“ в село Спасово бе отдадена почит към достойно загиналите във войните за национално обединение-Балканска, Междусъюзническа и ПСВ. На поклонението присъстваха представители от: Община Чирпан, НЧ „Пробуждане-1870“, почетен караул от Втора Тунджанска бригада, жители на селото. Инициативата започна с реч на кмета – г-н Димо Нецов, последвана от едноминутно мълчание. По негова специална покана от нашето училище с поетичен рецитал по стихове на Димчо Дебелянов участваха:
- Петя Тонева Мицова — 5. „а“ клас, стихотворението „Сиротна песен“
- Тея Атанасова Ангелова — 6. „б“ клас, стихотворението „Прииждат, връщат се…“
- Деа Георгиева Георгиева — 9. „а“ клас, стихотворението „Тиха победа“
- Станимира Михайлова Михайлова — 9. „а“ клас, стихотворението „Старият бивак“
- Гергана Калоянова Пенева — 9. „б“ клас, стихотворението „Нощ към Солун“
- Мария Георгиева Ангелова — 9. „б“ клас, стихотворението „Един убит“
Ръководител на групата – Недка Петрова.
Изборът на стихове не бе случаен. Българският поет Димчо Дебелянов – подпоручик и командир на 5-та рота от 22-ри пехотен тракийски полк, загива около 10:00 часа на 2 октомври 1916 година по време на Първата световна война, край село Горно Караджово, на левия бряг на река Струма, между Серес и Демир Хисар. Награден е с военен орден „За храброст“ IV степен. Малко преди фаталния изстрел написва последните си военни стихотворения. Най-често с неговата смърт се свързва фразата, цитирана от г-н Нецов: „Колко поети имаме ние, че ги пращаме да умират на фронта?“. В началото на войните почти всички млади български писатели, художници и интелектуалци са изпратени в редовната армия като обикновени войници или младши офицери, без да бъдат пазени в тила като военни кореспонденти. След поредица от тежки загуби сред културния елит висшето командване и дворецът осъзнават риска страната да остане без своите духовни водачи. Издадена е заповед част от оцелелите творци – Йордан Йовков, Елин Пелин, Кирил Христов и други, да бъдат прехвърлени в редакцията на списание „Отечество“ и вестник „Военни известия“.
Историкът Стефан Стефанов произнесе пламена реч. Същият поздрави нашите участници за отличното им представяне въпреки проливния дъжд. Мероприятието завърши с поднасяне на цветя пред паметника на загиналите.
Четете още: Тържествена вечерна заря-проверка в памет на загиналите за съединението на България (2023) | Урок по родолюбие (2026)
